Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа

 
Тя иска - като две допрени длани
между тях да няма и идея празнота. 

Бъди отмора в тежките ми
нощи,
опивай като вино

   Светът крепи се
от силата на малките неща:
   една искрица златна

Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни,                                              
се движим по някакви нeписани свои закони,

"Любовта не е в другия, тя е в самите нас.
                  Ние я събуждаме, но за да я събудим, се нуждаем от другия..."
 

Ех, момичета мили,
красиви и нежни момичета...
"Любовта"ви препъна

Притихнала, ТЯ лежи и се вслушва в гласа кадифен
и в милите думи, които се шепнат с любов.
Във мрака до нея е ТОЙ, а тя - запленена

Много пъти полагах начало ... Ти вярваш ли
как история пиша за невъзможна любов.
Желаех, но мамех единствено себе си 

Желанията мои още ме изгарят,
и мислите ми все към теб летят.
Но питам: до кога ще ти доказвам,

"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е  това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,

Смален ли отново се чувстваш, човече,
мегаполисът когато над тебе тежи?
Като войници са всички блокове строени