Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса

Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре

                                                                      /на моята приятелка Злати/
Приятелко,защо ли толкоз те обичам?
Може би,защото с теб сме още от деца?

Представям си,че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ,ще те срещна,

Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,

Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",

Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",

Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,

Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,

Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,