След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,

Объркваш ме с този поглед-много син.
А искрите в очите ти ме спират
да ти прошепна с нежност думи две,

От товара тежък  на живота ми
старая се да давам по малко топлина.
Да се посипе с нежност тя над хората,

Кратък на  земята е житейския ни път!
Очите ни са още полуслепи.
Към върховете люде все вървят, вървят

В очите на задоволената жена
блестят искрици от любовни нощи.
Оглеждат се в очите на мъжа

Маските...
маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...