Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,

Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,

Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се-нищо ново там пред нас.Така сме свикнали,но пак изтръпваме:кога ли времето чертало е години-цифра с нуличка отзад?
И образът е бил свидетел-подобие на двойник наш,когато времето летяло е,

Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми

На облаците с белите криле,
поели вятъра,аз ще приличам.
Като небето синьо,като дълбока

Луната от небето ме поглежда-
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
На всички тук-Нека Бог  ви закриля!
Отворете сърцата и душите си за новата светла енергия,родила се с възкръсването на Христос!

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм.Във моите зеници

Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви,и залези зад нас.
Поели пътя си,все пак усещаме-

Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми