В опасна близост си до мене ти,
телата ни усещат, че в плам изгaрят.
Искри на страст посоките менят,
допрат ли се до нас - изпепеляват.

Огньове и светкавици се лутат в хаоса,
неуправлявани от никой и за миг дори.
Разстояния небрежно сякаш се стопяват,
скъсяват близостта със пламнали лъчи.

Зад мраморния облак се раздират
от страст ефирни, копнежите на две души.
От вятър на ръце подети, се страхуват
да не пролеят сребърните си сълзи.

С кадифе покрит, вън мрака тихо стене
и в свойта пазва пак ни приютява
в постеля златна от безброй звезди...
Студът остава вън, щом тук сме двама.