Притихнала, ТЯ лежи и се вслушва в гласа кадифен
и в милите думи, които се шепнат с любов.
Във мрака до нея е ТОЙ, а тя - запленена
от обичта, с която Онези слова се мълвят в полунощ...

Заспива, и сгушена в него, тъй е спокойна
в прегръдки уютни. Полита с криле във съня,
уверена в обичта, в ръцете му силни и страстни
и в чистия трепет на двете любящи сърца.

Екстаз, в който телата изгарят в страстна омая,
а душите се сливат - две половинки в едно ...
С красотата на обич такава - истинска, зряла -
светулки любовни огряват града. 

Осъдени, душите си полагат на разпятие,
дълбоко скрито в собствения личен храм.
И прошка молят, че любовта им е страдание,
цената,  която грешните заплащат. И без свян,

няма да помахат пак с ръка, да продължат без грях!
Остава вътре тя, и стоплени от обичта дори веднъж,
сърцата трудно ще вървят по пътя прашен. В тях
е споменът - за сбъдната, късна, узряла любов.