Ех, момичета мили,
красиви и нежни момичета...
"Любовта"ви препъна
и подложи поредния крак.
Аз зная - сърцата ви
толкова силно обичаха,
но остана копнежът
до онзи, до пътния праг.

С надежда напред
към живота поглеждахте
и рисувахте приказки
в светли, искрящи бои.
Но се сблъскахте
с горчивата истина -
как от любовните думи
може сърцето така да кърви.

Ще боли, щом от неверни
уста слова се изричат,
а цветя и слънца кичеха
в буйните ваши коси.
Но дали така е било?
Мили мои, повярвахте,
а в душите останаха
само мракът и тежки сълзи.

На празника толкова светъл,
на Рождеството Христово
оставете голямата мъка -
нека с времето да преболи,
за да напишете страница нова,
чиста и светла в живота си,
където ще срещнете своето щастие
и хора със сърца топли и добри.