Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни,                                              
се движим по някакви нeписани свои закони,
опитваме се да живеем и като поетите -

в мигове да запечатаме на листи красотата.
Споделяме я с всеки, спрял се тук в този час,
Поеми пишем за децата си и пъстротата на дъгата,
но можем и да плачем с болката на другия до нас ...

А тези, които не разчитат тъй нежните послания,
излизащи от нашите романтични души и сърца
в световната груба материя все тъй ще се лутат,
покварени от силата на мъката, злобата, мъстта.

Животът ни ще бъде радостен и по - чудесен,
ако рамо до рамо крачим по света,
приели и отдали обичта на другия до себе си
с единствено послание - да пребъде Любовта!