Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа
и търси начин да премине прага
по пътя с друг, през свойта самота.

Разбуден Дух и... чут отгоре стон.  
По челото, на капки, пот се стича.
Човекът коленичи във поклон - 
пред Него своята мечта изрича.

Небето - огнено и мълчаливо! Страшно!
Отправил взор, той пита Го: Защо 
изгасва там звезда? Защо нарочно  
красиво би превърнал в грозота?!

А глас гръмовен срутва небесата
и в отговор раздира тишина:
- Човекът е нищожество! С краката
все иска да потъпче Любовта!

Но знайте, че ще дойде ден, когато
сърцата ще са пълни с самота
и ще горят във бездната на Ада,
щом няма да я има Обичта!